От самотен борец, изправен пред несигурно бъдеще, до олимпийски шампион, който кара българския химн да отеква в Париж.
Историята на Магомед Рамазанов е една ода на човешкия дух и силата на волята. Когато мечтите му сякаш се разпадаш като пясъчен замък, той намира сили да се изправи и да покори най-високия връх в спорта.
Неговата победа е не само триумф на българския спорт, но и доказателство, че с упоритост и вяра всичко е възможно.
Роден през 1993 г. в дагестанското село Октябърское, той посвещава живота си на борбата за Русия. Върхът на спортната му кариера е второто място на Европейското първенство през 2020 г. и триумфалната победа на Световната купа с отбора на Русия. Въпреки тези значителни успехи, личните му амбиции го водят към промяна. С желанието да се състезава за друга държава, той насочва поглед към съседна Румъния. Дългогодишните му усилия за натурализация обаче остават без резултат, оставяйки го в трудна финансова ситуация. За да се издържа, той се превръща в рекламно лице на спортни уреди, но това не е достатъчно, за да осигури стабилен живот.
И така, съдбата му го довежда в България, където получава шанс да продължи бойния си път. Връзката с неговия личен треньор Вадим Бияз, бесарабски българин и приятел на Мирослав Колев (треньор в клуба „Илия Павлов“ във Велико Търново), променя всичко. В началото на тази година, животът на Магомед претърпява драматичен обрат. За кратко време, той изминава дълъг път от аутсайдер до истински шампион. Именно благодарение на упоритостта си и на подкрепата на Бияз, Магомед не се предава и на 24 години покорява върховете на спорта.
Магомед Рамазанов е не само изключителен борец, но и човек с изразени морални ценности. Вярващ и честен, той демонстрира на финала в Париж, че спортният успех не е всичко. Решението му да не атакува контузения си съперник, продиктувано от дълбоката му вяра, се оказа и ключът към олимпийската му титла. Подготовката му за Игрите е изключително сериозна и разнообразна, включително изкачване на Елбрус, което говори за неговата издръжливост и непоколебим дух. На тепиха Рамазанов е като ураган – непрекъснато нападащ, динамичен и неуморим.
